3.06.2017 г., 23:40

Състояния

992 7 17

Да докосвам мечтата на другия...

Да заспивам с безсънни очи...

Да отеква сред мислите бурята...

Да вали, да гърми, да трещи...

 

А в сърцето ти – огнени макове

и ветрецът над влюбена ръж,

закопняла след дългото чакане

за ръката гореща на мъж!

 

А в душата ти – шепнат тополите,

дъх на кестени, цвят на липи!

В нея още е тихо и пролетно!

... А в душата ми – още вали!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...