Да докосвам мечтата на другия...
Да заспивам с безсънни очи...
Да отеква сред мислите бурята...
Да вали, да гърми, да трещи...
А в сърцето ти – огнени макове
и ветрецът над влюбена ръж,
закопняла след дългото чакане
за ръката гореща на мъж!
А в душата ти – шепнат тополите,
дъх на кестени, цвят на липи!
В нея още е тихо и пролетно!
... А в душата ми – още вали!