26.11.2010 г., 10:21 ч.

Сътворение 

  Поезия » Философска
888 0 20

Ти у всеки от нас си посял сътворение,

                                                                          Господи!

Надарил си  душите ни с огън и блян,

и събудил си звън на камбани в сърцата,

а от чувствата - клади издигнал си там...

 

С мисли везнал си гоблен житейски,

и желания вплел си във дръзки мечти,

скрил си  в  хорски гори тилилейски

и Любовна Светлика, що семе класи...

 

Само вярата в Теб си оставил - на избор...

Всяко зрънце и кълн - сън избран да роди,

сред неправди и болки, във трудната схизма

между жажда и Път през духовни реки...

 

И наръсил си Ти със терзания слепи -

всяко Твое създание, всеки поривен миг

и семафорно, трепкаво някъде свети,

вътре в нас - един творец многолик;

 

съзидател  на пукащи вятърни мелници,

на прекрасни, далечни, добри светове -

окован във безкрайните, ритъмни делници,

но закътал  във скута самотни криле,

 

провокатор на бунта - опълчен на Времето

и сподвижник на пролетни птичи ята,

с детски устрем  играещо шпорещ  във стремето

на Жребците от Твоите  тучни стада...

 

Сътворил си от плът – творци, като Тебе –

да създаваш е истински чудно, нали?

И какво като друг в красотата се цели?!

Кой ще спре милиони човешки мечти?

 

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??