Ти у всеки от нас си посял сътворение,
Господи!
Надарил си душите ни с огън и блян,
и събудил си звън на камбани в сърцата,
а от чувствата - клади издигнал си там...
С мисли везнал си гоблен житейски,
и желания вплел си във дръзки мечти,
скрил си в хорски гори тилилейски
и Любовна Светлика, що семе класи...
Само вярата в Теб си оставил - на избор...
Всяко зрънце и кълн - сън избран да роди,
сред неправди и болки, във трудната схизма ...