Сътворение
Ти у всеки от нас си посял сътворение,
Господи!
Надарил си душите ни с огън и блян,
и събудил си звън на камбани в сърцата,
а от чувствата - клади издигнал си там...
С мисли везнал си гоблен житейски,
и желания вплел си във дръзки мечти,
скрил си в хорски гори тилилейски
и Любовна Светлика, що семе класи...
Само вярата в Теб си оставил - на избор...
Всяко зрънце и кълн - сън избран да роди,
сред неправди и болки, във трудната схизма
между жажда и Път през духовни реки...
И наръсил си Ти със терзания слепи -
всяко Твое създание, всеки поривен миг
и семафорно, трепкаво някъде свети,
вътре в нас - един творец многолик;
съзидател на пукащи вятърни мелници,
на прекрасни, далечни, добри светове -
окован във безкрайните, ритъмни делници,
но закътал във скута самотни криле,
провокатор на бунта - опълчен на Времето
и сподвижник на пролетни птичи ята,
с детски устрем играещо шпорещ във стремето
на Жребците от Твоите тучни стада...
Сътворил си от плът – творци, като Тебе –
да създаваш е истински чудно, нали?
И какво като друг в красотата се цели?!
Кой ще спре милиони човешки мечти?
© Михаил Цветански All rights reserved.
