ПИСМО
Ти знаеш ли, живея в град.
Далечна каменна пустиня.
Там само слепи кактуси растат,
самотни кактуси с ръце бодливи.
И в нощите, когато вятърът
със вой провира се през жадните им пръсти,
те ум изгубили прегръщат се
и в писъците им се гърчи тишината.
© Кирил Иванов Всички права запазени