5.02.2011 г., 14:55 ч.
... Сюрреалност...
Сковани водопади, синкав лед,
едно червено наметало от възможности
обгръщат ме... в безкраен пирует
от тиха синева и снежнобели облаци.
Вулкани бълват нямост.
Мраморни копнежи...
и частица вяра от вселенската ръка
ми устройват паметна
вечеря на свещи
със болката, с агонията... и с лудостта.
© Цвет Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хич не е добре като объркаш пътя с водопада. Поздрави за чувството.
-
хубаво е
-
вярно,много е яко
-
Ха! Шантаво! Определено ми хареса! Помисли за ритъма във финалната част!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Да, краят е доста грапав. Когато дойде подходящо настроение, ще го редактирам.