Сковани водопади, синкав лед,
едно червено наметало от възможности
обгръщат ме... в безкраен пирует
от тиха синева и снежнобели облаци.
Вулкани бълват нямост.
Мраморни копнежи...
и частица вяра от вселенската ръка
ми устройват паметна
вечеря на свещи
със болката, с агонията... и с лудостта.
© Цвет All rights reserved.
Да, краят е доста грапав. Когато дойде подходящо настроение, ще го редактирам.