22.03.2008 г., 19:24

Съвест

1.2K 0 2
 

Усещам, че си идвала -

оставила си аромата си навсякъде.

Чувствам студените

отпечатаци от ръцете ти по себе си...

Виждам постъпките си,

за които ти си виновна...

Усещам, че си идвала...

Отново съм объркана,

както бях и преди.

Чувствам непоколебимото

ти присъствие и ме е страх.

Виждам постъпките си,

грижливо запазени,

за да ми ги напомняш!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някога Някъде Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....