22.04.2009 г., 12:39 ч.

Съвет към една сръдливка 

  Поезия
823 0 9

 Съвет към  една сръдливка

 

 

Дали светът ти е виновен,

че животът е отровен

със  своята пълна пъстрота

за твоята сива простота.

 

Едва  ли слънцето, което

свети ярко  на небето,

единствено за теб изгрява

и от твоя нрав се  повлиява.

 

В тоз житейски  кръговрат

не  се решава   всичко  с  креват.

За  пътя  верен  е   нужна   на човека

понякога  и  трудната пътека.

 

Радвай  се, щом   очи  отвориш,

да  има за  кого да се  бориш.

Различията с любов приеми

и Господ  с мир  ще те дари!

 

 

 

 

 

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • даже не сръдливки, а сърдитки...
  • В тоз житейски кръговрат

    не се решава всичко с креват.

    За пътя верен е нужна на човека

    понякога и трудната пътека.

    Поздравявам те за идеята, за човещината и обичта, изградили стиха!
  • Всички сме сръдливки, когато не е само за нас слънцето.Както казва Веси.
    Поздрави Пещерски!
  • Пещерски...нека поне един път слънцето да изгрее лично за нея...
    знаеш ли, колко е хубаво...
  • Пещерски,хубава констатация,но...Повечето жени днес са такива и мъжете също...Но какво да се прави??? Дано Бог наистина ни дари с мир!!!
  • щом сутрин
    ме събудиш ти,
    беснея,
    без да съм отворила очи!
    И някой
    иска ли да ме вбеси,
    в неделя, преди 11
    да ми позвъни...
  • Пещерски, ако Слънцето не изгрява само за мен и аз съм Сръдливка.)))
  • Трънливи пътеки избираш, Пещерски...
    Всяка жена има Синоптик различен...

    Не съм на себе си, когато съм бясна
    и даже дъждът мислите не отнася...
    Я седни - едно-две да праснем,
    че и без туй целият свят не понасям...

  • От една сръдливка
Предложения
: ??:??