Така я и заварих -  както я бях оставил...

          с  двете брези отпред, а поточето шумолееше зад мен;

Както някога, като малко дете играех, тичах, скачах се и къпех

            а вятърът нежно галеше нозете  и ръцете ми.

А косите сиви на майка веч хубавееха на слънцето жарко,

            татко, рече ми: Сине къщата е като твоя крепост, пази я!

Но що случи се...

            пари - всичките отидоха,

легна мама на леглото черно, поболя се...

синко, рече тя - аз не мога вече - широк е света;

Върви, щастието ти навред търси..

            мен не търси, аз веч изминах своя път!

Със сълзи на очи, аз заминах, из тежката чужбина,

            да гоня щастие и пара

много път минах, много и видях,

            накрая уморих се, веч..

Връщам се рекох тогаз и завчас,

            изчезнах, пътят към дома сладък,

изнамерих!

            Ето ме - приятелю, стоя тук пред теб,

с поглед блед, очи уморени, остани,

и мен послушай -

чудна е тя, чужбина,

            но сърцето винаги тегли

където е огнище, мило, родно

            ала ти, ходи, търси,

Чудесата ти открий,

            моята заръка тогаз спомни,

    у дома  накрая се  върни!