Така я и заварих - както я бях оставил...
с двете брези отпред, а поточето шумолееше зад мен;
Както някога, като малко дете играех, тичах, скачах се и къпех
а вятърът нежно галеше нозете и ръцете ми.
А косите сиви на майка веч хубавееха на слънцето жарко,
татко, рече ми: Сине къщата е като твоя крепост, пази я!
Но що случи се...
пари - всичките отидоха,
легна мама на леглото черно, поболя се...
синко, рече тя - аз не мога вече - широк е света;
Върви, щастието ти навред търси..
мен не търси, аз веч изминах своя път! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up