12.04.2009 г., 19:22

Съвременен човек

664 0 0

Разминаваме се

глухо и смутено,

просто подстрекаваме

чувството студено.

 

 

Довчера приятели,

може би повече,

а днес посетители

на едни и същи улици.

 

 

В мен търсеше опора,

в теб - човещина,

ала ни налегна умора,

един от друг ни доскуча.

 

 

Това ли е човекът

и неговата мисия?

В на технологиите века

сам да "разговаря" с Висшия.

 

 

 

12.04.2009 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...