Разминаваме се
глухо и смутено,
просто подстрекаваме
чувството студено.
Довчера приятели,
може би повече,
а днес посетители
на едни и същи улици.
В мен търсеше опора,
в теб - човещина,
ала ни налегна умора,
един от друг ни доскуча.
Това ли е човекът
и неговата мисия?
В на технологиите века
сам да "разговаря" с Висшия.
12.04.2009 г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
