Разминаваме се
глухо и смутено,
просто подстрекаваме
чувството студено.
Довчера приятели,
може би повече,
а днес посетители
на едни и същи улици.
В мен търсеше опора,
в теб - човещина,
ала ни налегна умора,
един от друг ни доскуча.
Това ли е човекът
и неговата мисия?
В на технологиите века
сам да "разговаря" с Висшия.
12.04.2009 г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
