23.11.2017 г., 1:27

Съвременна жена

607 0 2

  Съвременна жена

 

Днес модерна е съвременна жена, различна,

със самочувствие,умна но не безлична. 

Парите за нея много са важни, нали,

а дали това е най-важното,дали?

 

Нагримирана, нарисувана, като картина,

с модни дрехи, от Мола, от тази година.

С кавалер богат, със скъпа западна кола,

и ето сбъдна се нейната мечта.

 

В гърдите сложила си силикон,

да имала тя по-голям "балкон".

 

Протегна към нея ръка бедна жена,

подава и обикновенно букетче цветя.

- Вземи цветята, моля госпожа,помогни!

- Госпожица съм и от тук се ти махни!

- Не ми говори за пари, просто престани!

Прибра цветята и жената наведе глава,

Да скрие сълзата спуснала се по едната и страна!

Помисли не за нея а за нейните деца,

дали ще легнат гладни те довечера!

 

В този миг спря голяма кола,

опръска я от локвата калта.

Кавалер излиза и отвори вратата,

и качи се богатата жена в лимузината.

Пръскана с кал но с чисто сърце,

погали по главата си своето малко дете!

А другата чиста но с кална душа,

лицето изкуствено, сърцето от лед,

Постигнала уж своята мечта сега.

 

Прегърна бедната майка детето си така!

Усмихна му се, една истинска майка и жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...