pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
851 16829
28.11.2010 г., 11:33 ч.

Съвременна приказка за дявола 

  Поезия » Философска
2545 0 29

 СЪВРЕМЕННА ПРИКАЗКА ЗА ДЯВОЛА

 

             "... покани ме Дявола - старият Дявол -

              дома си на чашка абсент."

 

                                                Христо Смирненски

 

Пържен смях от крило на момиче

ще вечеря днес старият Дявол.

Тъжен дом. Този бог на езичници

вярва само в закона на брадвата.


Остарели са вече ръцете,

но духът по младежки вибрира.

- Да налея ли? - погледът светна.

И наля. Не абсент - чаша бира.


Поизгърбен е вече - си казах.

(Задоволството в чашата цопна.)

А пък той, ех, нали си е Дявол,

се изправи, съвсем се изопна.


И косите разтърси с гримаса,

недопускаща чужда оценка.

Разлюля се по дяволски масата,

раболепно, учудващо предано.


Аз ли как се почувствах? Изтръпнах,

а пък бирата чак ме задави.

Но опитах страха да преглътна,

като залък, на хапки корави.


И измислих едно извинение,

нескопосано, оправдателно...

Домакинът ми, за съжаление,

ме разнищи със поглед "трогателен".


Профучах с бързината на изстрел

по обратния път към живота.

Не разпитвайте сън или истина

бе това. Преживяване с грохот!


Но разбрах, че безсмъртен е Дявола,

не герой от ефектна история.

И страхът ми се бори отляво,

затова днес във стих ви говори.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??