Съвременна приказка за дявола
СЪВРЕМЕННА ПРИКАЗКА ЗА ДЯВОЛА
"... покани ме Дявола - старият Дявол -
дома си на чашка абсент."
Христо Смирненски
Пържен смях от крило на момиче
ще вечеря днес старият Дявол.
Тъжен дом. Този бог на езичници
вярва само в закона на брадвата.
Остарели са вече ръцете,
но духът по младежки вибрира.
- Да налея ли? - погледът светна.
И наля. Не абсент - чаша бира.
Поизгърбен е вече - си казах.
(Задоволството в чашата цопна.)
А пък той, ех, нали си е Дявол,
се изправи, съвсем се изопна.
И косите разтърси с гримаса,
недопускаща чужда оценка.
Разлюля се по дяволски масата,
раболепно, учудващо предано.
Аз ли как се почувствах? Изтръпнах,
а пък бирата чак ме задави.
Но опитах страха да преглътна,
като залък, на хапки корави.
И измислих едно извинение,
нескопосано, оправдателно...
Домакинът ми, за съжаление,
ме разнищи със поглед "трогателен".
Профучах с бързината на изстрел
по обратния път към живота.
Не разпитвайте сън или истина
бе това. Преживяване с грохот!
Но разбрах, че безсмъртен е Дявола,
не герой от ефектна история.
И страхът ми се бори отляво,
затова днес във стих ви говори.
© Мария Панайотова All rights reserved.
