Съвременно?
Погледнах от балкона на самочувствието си.
Господи... колко е високо!
Страх ме е...
Ще сляза долу - при другите.
Реших да пропътувам зимата.
Събрах си мъничко багаж.
Две пресни есенни мечти и...
няколко сушени, летни - за из път.
Пожелавам си късмета на едно пътуване и тръгвам.
Оттук светът е ужасяващо различен!
Времето неистово гримирано е с вирнати крака...
а малката кибритопродавачка не продава кибрит -
продава себе си...
Не драска клечки в стената, за да запалва мечти -
драска мечтите си и ги изгаря една по една...
Не поглежда към Небето, където е баба ù...
а Господ и баба ù плачат... плачат за нас,
защото вече не вярваме в приказки и...
правим от децата си... уличници!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Колев Всички права запазени
