30.07.2013 г., 21:12

Съвършен

626 0 0

Вятърът безмилостно пронизваше листата на дърветата.
Небето бе прогизнало в кръв.
Нямаше жива душа на хълма освен войнът, който чакаше своята гибел.
Яростта бе оцветила очите му, те блестяха с ослепителна светлина, косите му се вееха.
Изведнъж само черен гарван прелетя, като знак, че смъртта наближава.
И ето, часът настъпи и като яростен бик го връхлетя тъмната енергия, но той не помръдна и стон не издаде... Просто притвори очи и сякаш душата му олекна, той вече не беше същия.
Бе лишен от любов, щастие, омраза и завист.
Той стана СЪВЪРШЕН.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Огън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...