Съвършен

Вятърът безмилостно пронизваше листата на дърветата.
Небето бе прогизнало в кръв.
Нямаше жива душа на хълма освен войнът, който чакаше своята гибел.
Яростта бе оцветила очите му, те блестяха с ослепителна светлина, косите му се вееха.
Изведнъж само черен гарван прелетя, като знак, че смъртта наближава.
И ето, часът настъпи и като яростен бик го връхлетя тъмната енергия, но той не помръдна и стон не издаде... Просто притвори очи и сякаш душата му олекна, той вече не беше същия.
Бе лишен от любов, щастие, омраза и завист.
Той стана СЪВЪРШЕН.