Съвършеният
Прегръщах те,
някъде в онази мъгла
на душата си.
Толкова дълго те чаках -
най-добрия, съвършения...
Не беше никой от тях...
Усещах го
по горчивината на устните,
по празнината в сърцето.
Напразно горях
и се давех във болка,
напразно тичах по друми,
а после прикривах
следите си.
Прегръщам те -
не мога да видя лицето ти...
Вече отдавна не чакам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
