Създаде ме за себе си
себе си, най-влюбена
и аз като творение...
те срещнах.
Познах те по очите.
В тях изгубена,
по пътя към
душата ти копнежна,
вървях по тротоарите
от сбъдване
и късах от
градините обичане.
Забравих ли
обратния - за тръгване,
или съм просто
твоето момиче,
намерило дома си
в теб отдавна?
Под стряхата
на топлите ти дни.
За твоята любов
съм вечно жадна.
Откакто ме създаде -
не боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени