Съзерцание

18.07.2006 г., 0:53 ч. 11 год

Поезия

5.0 / 2

639 0 5

Вълните стенят под мъглата,
обвити в плътна пелена –
превръщат в хълмове водата,
целуват с леден дъх, брега.
Нощта извира от морето –
потрепва тих камбанен звън...
В далечен път зове сърцето,
омаяно, като на сън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Красотата на неизживяното
Сол

Спести ми закъснелите вини и думите – банално неудобни. Домът ни в битието се стесни а ние се превър...
Срок на годност

Навярно имат срок на годност думите, износват се и шепот, и мълва. По-дрипави от просещите друмници,...
Ще бъда там...

Ако сърцето ми угасне наранено, недей тъгува, просто замълчи. Ще бъда в тишината спотаена или сълзат...

Още произведения »