Вълните стенят под мъглата,
обвити в плътна пелена –
превръщат в хълмове водата,
целуват с леден дъх, брега.
Нощта извира от морето –
потрепва тих камбанен звън...
В далечен път зове сърцето,
омаяно, като на сън.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени