VeronikaMihova (Veronika Mihova)
20 55
3.02.2022 г., 9:48 ч.  

Съзерцание 

  Поезия » Любовна
461 2 5

Лицето ти перфектно има множество страни.

Ту весело, засмяно,

от радост грее и блести,

ту от гняв безумен е сковано.

В него виждат се на времето неумолимите следи.

 

Харесвам го в неговите странни измерения,

защото там намирам своите въжделения.

Излъчване невинно на нищо невидяно 

или изписана вина на богохулство преживяно.

 

Понякога върху него меланхолията гасне 

и опитвам да я излекувам.

Или пък обзето е от дяволи ужасни

и върло с тях воювам.

 

Когато с усмивка е покрито,

съзирам те един, а когато е тъжно - ставаш друг човек;

и изражението сменя се в миг неуловим.

Тъй дълго гледах те - ето, че измина век.

 

Обожавам всякак да го гледам,

та то е твоето лице!

Фантазирам как с дланите го милвам 

И достигам до акордите на твоето сърце.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Veronika Mihova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??