Съзерцание
Лицето ти перфектно има множество страни.
Ту весело, засмяно,
от радост грее и блести,
ту от гняв безумен е сковано.
В него виждат се на времето неумолимите следи.
Харесвам го в неговите странни измерения,
защото там намирам своите въжделения.
Излъчване невинно на нищо невидяно
или изписана вина на богохулство преживяно.
Понякога върху него меланхолията гасне
и опитвам да я излекувам.
Или пък обзето е от дяволи ужасни
и върло с тях воювам.
Когато с усмивка е покрито,
съзирам те един, а когато е тъжно - ставаш друг човек;
и изражението сменя се в миг неуловим.
Тъй дълго гледах те - ето, че измина век.
Обожавам всякак да го гледам,
та то е твоето лице!
Фантазирам как с дланите го милвам
И достигам до акордите на твоето сърце.
© Veronika Mihova All rights reserved.
