Лицето ти перфектно има множество страни.
Ту весело, засмяно,
от радост грее и блести,
ту от гняв безумен е сковано.
В него виждат се на времето неумолимите следи.
Харесвам го в неговите странни измерения,
защото там намирам своите въжделения.
Излъчване невинно на нищо невидяно
или изписана вина на богохулство преживяно.
Понякога върху него меланхолията гасне
и опитвам да я излекувам.
Или пък обзето е от дяволи ужасни ...