15.05.2007 г., 14:05

T И

1.3K 0 3
 

ТИ


В стаята се гонят пеперуди.

В маха на крилете им долавям твоя дъх.

А те самите оцветяват твоите очи

и гонят се безспир безумно луди.


Протегнах длан да ги докосна.

Отдъпнах се - погалиха ме слънчеви лъчи

и тяхната невинност, тъй вълшебна,

вся смут в сивите ми дни.


Докоснах ангел. С неразтворени криле.

В сърцето си побрал огромна обич чиста.

Пред твоя храм аз спрях. И коленичих.

И се помолих болката да спре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elissa Hess Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...