15.05.2007 г., 14:05 ч.

T И 

  Поезия
883 0 3
 

ТИ


В стаята се гонят пеперуди.

В маха на крилете им долавям твоя дъх.

А те самите оцветяват твоите очи

и гонят се безспир безумно луди.


Протегнах длан да ги докосна.

Отдъпнах се - погалиха ме слънчеви лъчи

и тяхната невинност, тъй вълшебна,

вся смут в сивите ми дни.


Докоснах ангел. С неразтворени криле.

В сърцето си побрал огромна обич чиста.

Пред твоя храм аз спрях. И коленичих.

И се помолих болката да спре.

© Девисил Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??