Taedium vitae
На пъстри ветрове съм днес обречен.
Наваксвам детството пропуснато до корен.
Откъртвам от студени клетки вечност
на дъното на колбите затворен.
Отхвърлям неудобните въпроси,
налучквайки пътеката към края.
И мътната вода душата носи
към кладенеца на разкаяните.
Далеч съм от световните проблеми -
войни жестоки, даже мирни драми.
Не ме вълнуват антиномии, дилеми,
или блестящо списаните епиграми.
Светът е сплав оловно натежала
и врачка-вещица днес лее ми куршума.
От кобни мигове ранен съм оцелявал
и от отровни думи ставал съм бездумен.
Когато сепваш се безцелно монолитен
и нищото пак с метеори те замерва,
на верен път си, следван от орлите,
от зной сразен и в космоса треперещ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
