Тайната...
Тайната...
Аз зная страшна тайна, Скъпа:
там дето сливат се небето и морето-
не свършва, а започва Пътя
пренасящ ни през битието...
По тоя път се лутах дълго
без малко да пропадна
и все миражи ме залъгваха
с красивата си тайна...
По него искаш ли да тръгнеш,
аз мога да те водя-
с разбойници да не замръкнеш,
да не осъмнеш във несгода...
... Ти само пожелай и двама
ще тръгнем по вълните
и там безкраят ще ни мами
със тайните си скрити,
а като стигнем най-накрая
на любовта престола:
в страстта си ти да ме омаеш
аз само ще помоля...
Коста Качев.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
