imperfect (Яна)
274 2097
14.03.2012 г., 20:37 ч.

Тайната градина 

  Поезия » Пейзажна
821 0 7

Тайната градина

 

 

 

 

Не съм гладиолата с накит окичена.

Бездомна съм, бедна, но знам да обичам.

Не съм теменужката вечно засмяна –

в сърцето ми има отворена рана.

Не съм дифенбахия вечно сърдита –

душата ми волна в полето се скита.

Не мога да бъда вризея враждебна,

по устните грее усмивката ведра.

Не искам да бъда перуника нежна –

да бъдем смелчаци съдбата отрежда!

Драцена креслива не искам да бъда,

с най-тих глас се шепне поуката мъдра.

Не ще заприличам на розата горда,

що расне самотна до старата порта.

Ще бъда кокиче във детски ръчички,

любов ще дарявам навред и на всички.

Не ще има болка, ни миг самота –

с усмивка ще сгрявам напролет света!

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И него трябва да го има
  • Поолекнало, да, но пък те поздравявам за оптимизма!
  • ekstasis (МихаилЦветански -Огнян Пожаров-)
    ivanleko91 (Ангел )
    Благодаря ви!
  • Хубаво е в твоята градина!
    Красиво е!
  • Много красив, пролетен и поетичен спектакъл!
    Умела интерпретация с думите и цветята! Красив финал!
    Удоволствието е за читателя!
    Благодаря!!!
  • И аз благодаря, че коментира, Ив
  • очаквах по-сериозен финал, поолекна ми с тези кокичета в детски ръчички. Инак благодаря ти, че ни разведе в царството на цветята. Тъй както прелестната Ида, Яни...
Предложения
: ??:??