Тайната градина
Тайната градина
Не съм гладиолата с накит окичена.
Бездомна съм, бедна, но знам да обичам.
Не съм теменужката вечно засмяна –
в сърцето ми има отворена рана.
Не съм дифенбахия вечно сърдита –
душата ми волна в полето се скита.
Не мога да бъда вризея враждебна,
по устните грее усмивката ведра.
Не искам да бъда перуника нежна –
да бъдем смелчаци съдбата отрежда!
Драцена креслива не искам да бъда,
с най-тих глас се шепне поуката мъдра.
Не ще заприличам на розата горда,
що расне самотна до старата порта.
Ще бъда кокиче във детски ръчички,
любов ще дарявам навред и на всички.
Не ще има болка, ни миг самота –
с усмивка ще сгрявам напролет света!
© Яна All rights reserved.
