Тайната на камъка
Огърлица от бистри мъниста планинска роса
пак наниза зората и с усмивка надникна над хребета,
глътка свежест отпи от лечебни треви и цветя
и заслуша се в приказка чудна, долетяла през времето...
Преди няколко века, тук живяла билкарка сама.
Сред гората посрещала изгреви, залез изпращала
и се питали звяр и човек - откъде е, коя
и дали е светица или грях страшен, някакъв, плаща.
Чародейка, магьосница, жрица странна на бог непознат,
овладяла изкусно, с чудна сила, да твори заклинания,
да променя съдби, да прониква в незнайния свят,
да лекува с ръце и очи, да говори с мълчание.
Но коя е била и защо в този край е дошла?
Всяка вечер присядала кротко до камък край извора
и му шепнела, ден подир ден, за далечна земя,
за строшени мечти и цената на трудния избор.
По снагата му грапава често падали топли сълзи
и попивали тежките думи в твърдостта на гранита,
а когато отваряло утрото светли очи,
чародейката връщала своята мощ страховита...
Днес не помни я никой. Само тъмната, стара гора
пази нейната сила, цветята по-сладко ухаят,
а защо е дошла тук, каква е била и коя -
тази тайна единствено камъкът, може би, знае.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
