23.03.2018 г., 12:19 ч.  

Тайнописи до мама 

  Поезия » Философска
1550 17 28

Причината да бъда всичко,
което може да остане,
е само тази, че приличам
по нещо мъничко на мама.

Аз нося дълго на обида. 
Корава съм. И мълчалива,
когато сламата изпридам 
във златна тишина над нива.

И чакам в бавния си залез
да спре скитáлец пред вратата.
До долната земя бих слязла,
щом трябва да спася приятел.

С душа, за всеки гост обител,
и болката е благодатна,
защото през пукнатините
у мен ще влезе светлината.


Не се научих на омраза,
дори да срещна безразличие.
И не е лесно да прощаваш,
когато много си обичал.

Успял ли си веднъж да влезеш 
под кожата на ветровете, 
и хлебецът, раздал до резен, 
ще ти се върне – кълн на цвете.

И смисъла на тишината,
и думите, които нямам,
намирам начин да отгатна.
За другото ще питам мама.

 

 

 

 

 

Това стихотворение е удостоено с І награда в конкурса "Жената - любима и майка" - Свиленград, 2019

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво и се лее като река от любов, и тече към мама. Думи нямам да опиша как се чувствам в поезията ти, Вале!
  • Благодаря, Паленка, Ена
  • Честито!
  • Валентина Йотова, дами и господа!!!
    Моите почитания!
    И честита заслужена награда, Валинко!!!
  • Доче, Златна, благодаря ви, момичета.
  • Поклон пред душата, която го съчини. Поклон пред ръката която го написа. Голяма си Валя!
  • "Това стихотворение е удостоено с І награда в конкурса "Жената - любима и майка" - Свиленград, 2019." – !

    Поздравление, Валюша!
  • Паленка, Инкалина, благодаря.
  • Мн силно!
  • Благодаря, Силве
  • Чудесно е, Вале!
  • Благодаря ви, приятели, че споделихте мойте тайнописи, светла седмица от мен
  • "защото през пукнатините
    у мен ще влезе светлината."

    Стана ми светло след прочита...
  • Прекрасно е....В любими!
  • Великолепно!
  • Мъдрост, обич и признателност. Остани си такава! Прегръдки!!
  • Да вземем всичко хубаво от майките си но и да прибавим нещо и от нас.
  • "Причината да бъда всичко,
    което може да остане,
    е само тази, че приличам
    по нещо мъничко на мама."

    !!!
  • Когато нещо толкова е хубаво, се страхувам да кажа и дума, да не би да го "развали". Възхищения, Валя!
  • Прекрасно!
  • И обич, и благодарност, смиреност и служене, опрощение, жертвеност, борбеност, мъдрост - всичко има в този генетичен тайнопис. Това са стихове, които въздигат и облагородяват. И за мене са в "Избрани"! Поздравления, Валя!
  • Чудесен автопортрет си правиш,Валя и с най-хубави черти.Браво на теб,браво и на майка ти,на която приличаш!....И право е,че всичко се връща- и хубаво и лошо!
  • Разкош!
  • Браво за този стих!
  • Великолепно изпълнение!
  • Прекрасен стих, откровение... подравления!!
  • Подкрепям изцяло коментара на Райна и дори си мисля, че това стихотворение трябваше да бъде в избрани, поне аз го слагам категорично при моите любими! Зашеметяващи метафори си използвала, вляла си им душа и ефирна чувственост до толкова, че да подтвърдиш усещането ми, че сме от една кръвна група и с това да ми станеш още по-близка! Поднасям ти аплодисменти, вместо стръкче фрезия, момиче мило!
  • Колко топло чувство оставя стихът ти! всички ценности, които носим са с признателност към възпитанието! Красива и стойностна поезия - за учебник!
Предложения
: ??:??