Тайнописи до мама
Причината да бъда всичко,
което може да остане,
е само тази, че приличам
по нещо мъничко на мама.
Аз нося дълго на обида.
Корава съм. И мълчалива,
когато сламата изпридам
във златна тишина над нива.
И чакам в бавния си залез
да спре скитáлец пред вратата.
До долната земя бих слязла,
щом трябва да спася приятел.
С душа, за всеки гост обител,
и болката е благодатна,
защото през пукнатините
у мен ще влезе светлината.
Не се научих на омраза,
дори да срещна безразличие.
И не е лесно да прощаваш,
когато много си обичал.
Успял ли си веднъж да влезеш
под кожата на ветровете,
и хлебецът, раздал до резен,
ще ти се върне – кълн на цвете.
И смисъла на тишината,
и думите, които нямам,
намирам начин да отгатна.
За другото ще питам мама.
Това стихотворение е удостоено с І награда в конкурса "Жената - любима и майка" - Свиленград, 2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
