17.10.2008 г., 1:05

Тайнственият

1.2K 0 1

Тайнственият

Познавам те!

Ти си тайнственото момче

от съседната маса,

в което тайничко съм влюбена.

Ти си този, който плахо ме

поглежда и търси моя поглед с очи.

Ти си този, с който искам

да прекарам дните и нощите си.

Ти си онзи с красивата усмивка...

Ах, тази усмивка,

която кара и мен да се усмихвам!

Как успя, не знам, така

изведнъж да ми завъртиш главата?

Как успя с поглед един

да ме накараш да се влюбя в теб?

И да не знам къде се намирам

всеки път, когато ме погледнеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мило ми стана!
    Ех, тази любов!
    Хубав стих, хареса ми!
    Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...