В моя свят така вълшебен

аз приказка за теб шептя.

И в твоите очи красиви

аз цялата ще изгоря!

Луната приказно сияе

и покрай нея ярките звезди

разказват тихо свойте тайни

и малко облаче пълзи...

Прегръща нежно малките здездички,

докосват се в безоблачната плът,

примряли те от пътя дълъг -

заспиват сякаш на мигът.

И облачето беличко ги носи

разказва им за своята съдба.

Пренася ги по пътя вечен

да сбъднат те една мечта.

Едно момиче взряно в звездите

избира си една от тях,

с която да споделя дните

и да не бъде то само...

Звездата тихичко присяда

до нежната, добра душа,

разказва й за свойте тайни

и как била е тя сама.

И как летяла е в простора синкав,

за облачето бяло и нощта,

за своите звезди - сестрички,

за бледата залязваща луна.

Прегръща я, поглежда я в очите,

с целувка спира топлите сълзи

и грейва с весела усмивка,

звездичката от щастие искри.

Но няма я! Изгуби се звездата...

Защо си тръгна? Остани!

Не ме оставяй в тъмнината -

без теб са слепи моите очи...