16.02.2018 г., 16:34

Отплата...

3.5K 40 51

Не се срамувай да заплачеш

когато виждаш чуждата тъга,

понякога сме в сенките на здрача,

но вярата ни дава свобода!

 

Не се срамувай да си беден

сред лукса и покварата в света!

Срамувай се, когато непотребна,

умира похабена любовта!

 

И в пътя ако срещнеш сиромаха

подай му хляб от своята ръка,

от него не търси отплата,

Сам Бог отплаща всяка добрина!

 

 

 

 

"Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш."

/ Еклисиаст 11:1 /

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...