28.10.2019 г., 7:53

Така е то

1.5K 0 3

Не поглеждай назад –

ще се превърва във дим,

във облак от гъста забрава.

Не поглеждай назад –

ще се превърна в искра

на пламък отдавна угаснал.

 

Не поглеждай назад –

ще се превърна във вятър,

във сянка на минала есен.

Не поглеждай назад –

ще се превърна в етюд

на стара, забравена, песен.

 

Ти погледна назад

и знаеше добре,

че правиш последната грешка.

Ти погледна назад

и те обичам заради това,

защото бе така човешко…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно е, че такива млади хора като теб са решили да творят в мерена реч и че не се притесняват да участват в конкурси!
    Не се отказвай! Имаш какво да учиш, но и потенциал откривам в стиховете ти! ❤️
  • Поздравления!
    Само това често използване на "във" натежава малко!
  • Добре дошла в сайта! Малко косвено докосваш темата и влизаш директно в предизвикателство, което си е проява на смелост Радвам се, че влиза юноша не само в сайта, но и в конкурсна част. Имаш право на още две произведения, с които да участваш и ще се радвам да опиташ и да се доближиш по-пряко да темата за приятелството.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...