13.11.2023 г., 13:27 ч.

Така и беше и не беше... 

  Поезия » Друга
292 4 14

 

          

Така и беше и не беше…

За пръв път за заслуга, от Профсъюза

бях наградена с воаяж в чужбина.

Но неочаквано около мене се завърза

и завист, с лицемерието комбина!…

 

Ала поръчките се сипеха като лавина:

козметика, лекарства, авточасти,

музика! Дори да имах банкова роднина

не можех да ги изпълня и отчасти...

 

Взех да се приготвям. И щеше да е чудо,

ако не си ушиех два до три тоалета-

(моите от соц-а бяха демоде, без друго!)

Взех сувенири и за кадем два амулета…

 

Прическа- най- модерна “А ла гарсон”,

с трийсет лева разрешени в джоба-

в огледалото видях се с по- добър фасон!

Също и на три колежки в очите злоба…

 

Не пожела ми никой здрава да се върна!

Но бях щастлива! Венеция и Париж

ще видя!А зная, като с добро им отвърна-

съдбата пък на мен отново- току виж!…

 

Дойде денят на заминаване. Ще е с влак.

С реномето страшно “Ориент еспрес”!

За него много митове бях чувала, та чак

от сега съм изнасилена, убита! Стрес…

 

Така потеглих с този влак международен

с прикачвани вагони от тук и там,

та толкова им беше състава разнороден-

араби,турци, сърби и единсвен сам

 

бе българския!А там от многото купета-

едно от тях бе пълно, но до Милано,

и второто- от само с моя милост бе заето

и ужаса за двете нощи в него “само!”…

 

Но бдеше Бог! И шафнерът ми изпрати

от друг вагон сръбкиня за компания!

Не знаех, че съдбата готви ми и обрати-

Париж да видя, но преди това Италия!

На сръбска гара се качи красив левент

и в нашето купе той беше настанен…

Не влязъл още и се обърна с комплимент-

Красива сте,мадам, като ...за мен!

 

Сам той нагизден беше не обикновено…

Говореше на сръбски, и неразбрано!

Ала думите звучаха много вдъхновено-

отивал, за да се ожени във Милано!

 

Нямал свои,та ни покани за сватбарки…

Сръбкинята веднага се въодушеви!

На мен не ми допадаха подобни “свалки”,

с комплимента бърз ме даже разгневи!

 

Ден път, обаче, и дори се сприятелихме!

Не бяха лоши, повече импулсивни…

Маршрутът да разнообразим решихме,

привличането беше станало взаимно…

 

Но там булка нямаше!Такава се оказах аз!

Профсъюза ли? Наградата?Поръчките?

За първи път решавам в изблик на екстаз!

Дано е за добро, и късмет за всичките!

 

От влака с безподобна и зловеща слава

последва неочаквано щастлив роман…

А знае се, че“да” така не бива да се дава,

че в риска ако не печелиш, ти си зян!*

 

Такава сватба на мечтите бе и лукс богат…

С Робъртс,Джоли, Пит, Гиър,Павароти,

Карерас, Албано, Ромина, пеещи без ноти,

и още много знатен и артистичен свят,

Там бяха и нашите Евтимов и Йорданов*.

Яхти, лимузини, даваше ни блясъка заряд...

Превърна се животът ми в напълно нов!

 

Колеги, службата ме “отписали” аламинут!

По правила на българския ни синдром…

Ние, тримата, отново се отправихме на път!

Дворци видяхме, музеи,катедрали бол!

 

В Мадрид, Париж, Венеция. ЛидО курорта,

Прадо, Прага,Нотър Дам, на Айфел кулата,

Ница, Кан, и на Гранд хотелите комфорта,

с гондоли гиздави, по Канале гранде-чудото!

И среща в Сан Тропе с комика дьо фюнЕс...

 

Видяхме и Версайл и Лувъра със Мона Лиза,

и още толкова места, ги помня и до днес…

Испания, Египет с пирамидите, а също Пиза…

Изобщо приключение бе, на нищо равно,

че посещавахме световните шедьоври главно…

 

Ала започнаха картините да избледняват!Ето,

че някой силно викаше “Бонжур ме дам”*

Шафнерът, с усмивка ни предлагаше кафето.

Разтрих очи и слязох на земята! Вече знам-

прекрасният ми сън така прекъсна точно там!

 

* “Риск печели,риск губи” – нар. Мъдрост

* Евтим Евтимов и Недялко Йорданов

* “Бонжур ме дам”- добър ден/утро/,мои дами-фр.

 

 

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Лелееее, какъв грях, Мария! Не, че съм пропуснала тоя красив коментар, прочетох го, но както винаги, когато искам да отговоря "по- така" , го оставям "за после" и...после го пропусна! Съжалявам и се извинявам и не искам да мисля, че затова не те виждам на страницата ми! Безкрайно ти благодаря и за хубавите думи и за стихотворния им вид!Честита Коледа и Весела и щастлива Нова Година!
    Благодаря ти, Лати, че обърна внимание на моя пътепис! И, за да не се повтарям, по-долу в дългия ми отговор казах че по- голямата част от него е истинско преживяно, освен сватбата и знатните личности! А и левента го имаше и забележителностите също , които видях не само в това пътуване...Пожелавам всекиму подобни пътувания! На теб щастлива Нова Година!
  • "Не влязъл още и се обърна с комплимент:
    "Красива сте, мадам, като... за мен!"
    ...
    Говореше на сръбски, и неразбрано!
    Ала думите звучаха много вдъхновено -
    отивал, за да се ожени във Милано. "
  • Потопих се в твоя сън безплатно
    и със тебе, Иржи, засънувах
    как мечти се сбъдват еднократно,
    стига силно ти да ги бленуваш.

    Шапката невидимка нахлупих
    и във твойта чанта аз побрах се.
    Пръчката вълшебна да не счупя
    много аз внимавах – постарах се.

    Но ми беше трудно да запомня
    всички гари и дворци, музеи.
    Паметта ти е за мен огромна,
    ти си като приказните феи!

    Като се събудих само знаех,
    че на пътешествие съм била.
    Но какво видях, ще си затрая,
    ти си говорителката мила.

    Чудесно беше пътешествието, което направих с влакчето на твоите куплети, пълни със спомени и красиви изживявания, Иржи. Обещай, че пак ще ме качиш на него!🥰💋🌹
  • Можеше да бъде и по-смешно, както е очаквал и Юри, но не смеех...Благодаря, че прочете, Наде!
  • Посмях се от сърце, Иржи.
  • Благодаря, Мини, малко се забавих с отговора, а ти си винаги мила с мен. Такива като мен, живели в два века /леле!!/ има какво да сравняват и все ги упрекват за това. но пък и повод да се посмеем на "чудесата" тогава...
    И аз нормално не сънувам, Пепи, т.е. не ги помня,но за някакъв миг след събуждането помня нещо, което изхвърчава веднага...То какъв сън като спя само 2- 3 часа и то след полунощ...като кютук/ пън, де!/ Благодаря ти, че не ме забравяш!
  • Блазе ти ! А аз спя като пън и не си помня сънищата...
  • Много ми хареса написаното от теб, Иржи. Пренесе ме и мен в "онова време". И си много права, че да, беше лукс, да отидеш някъде в друга държава! Увлекателно и интересно. Насладих се! Прегръщам те!
  • И аз се колебах като много от вас дали ще е интересен тоя пътепис и дали да го пусна, но не устоях на желанието да ви разкажа какъв лукс беше по "онова" време да видиш толкова места! Защото много голяма част от разказаното е истина! Е, поукрасено с художествената измислица - сватбата и знатните гости, но левента го имаше и поканата да сляза с него на някаква гара...И прав си ,Юри, ако имаше повече пикантерии около него щеше да стане по- интересно! Но това съм аз, не смея много да прекалявам в тая насока, особено ако се разбира, че не е лирическа героиня...
    Радвам се, че прочетохте : Ники, дори само за присъствието ти, а и думите ти....
    Юри, а теб не мога да настигна никога, точно за тая черта!...
    О, Доче, аз в сънищата съм изключително по-смела и добре, че не ги помня и осъществявам!....Но в мига преди да ги забравя съм щастлива...
    И за веднъж прочетено, Злати, съм доволна и признателна!
    Аз пък живея няколко дни с удоволствието да те видя тук, Жени!
    Благодаря на всички!
  • С твото стихотворение денят има по-добър вид, да знаеш, Иржи
  • Поздравления, Иржи! Със задоволство прочетох и препрочетох!
  • Иржи, усмихна ме! Даже и в съня си си идейна и щастлива.
  • Иржи, таман си помислих че ще споделиш нещо пикантно , а то сън било. 😊
  • Прочетох с удоволствие, Иржи!
    Чудесна си!
Предложения
: ??:??