Така и беше и не беше...
Така и беше и не беше…
За пръв път за заслуга, от Профсъюза
бях наградена с воаяж в чужбина.
Но неочаквано около мене се завърза
и завист, с лицемерието комбина!…
Ала поръчките се сипеха като лавина:
козметика, лекарства, авточасти,
музика! Дори да имах банкова роднина
не можех да ги изпълня и отчасти...
Взех да се приготвям. И щеше да е чудо,
ако не си ушиех два до три тоалета-
(моите от соц-а бяха демоде, без друго!)
Взех сувенири и за кадем два амулета…
Прическа- най- модерна “А ла гарсон”,
с трийсет лева разрешени в джоба-
в огледалото видях се с по- добър фасон!
Също и на три колежки в очите злоба…
Не пожела ми никой здрава да се върна!
Но бях щастлива! Венеция и Париж
ще видя!А зная, като с добро им отвърна-
съдбата пък на мен отново- току виж!…
Дойде денят на заминаване. Ще е с влак.
С реномето страшно “Ориент еспрес”!
За него много митове бях чувала, та чак
от сега съм изнасилена, убита! Стрес…
Така потеглих с този влак международен
с прикачвани вагони от тук и там,
та толкова им беше състава разнороден-
араби,турци, сърби и единсвен сам
бе българския!А там от многото купета-
едно от тях бе пълно, но до Милано,
и второто- от само с моя милост бе заето
и ужаса за двете нощи в него “само!”…
Но бдеше Бог! И шафнерът ми изпрати
от друг вагон сръбкиня за компания!
Не знаех, че съдбата готви ми и обрати-
Париж да видя, но преди това Италия!
На сръбска гара се качи красив левент
и в нашето купе той беше настанен…
Не влязъл още и се обърна с комплимент-
“Красива сте,мадам, като ...за мен!
Сам той нагизден беше не обикновено…
Говореше на сръбски, и неразбрано!
Ала думите звучаха много вдъхновено-
отивал, за да се ожени във Милано!
Нямал свои,та ни покани за сватбарки…
Сръбкинята веднага се въодушеви!
На мен не ми допадаха подобни “свалки”,
с комплимента бърз ме даже разгневи!
Ден път, обаче, и дори се сприятелихме!
Не бяха лоши, повече импулсивни…
Маршрутът да разнообразим решихме,
привличането беше станало взаимно…
Но там булка нямаше!Такава се оказах аз!
Профсъюза ли? Наградата?Поръчките?
За първи път решавам в изблик на екстаз!
Дано е за добро, и късмет за всичките!
От влака с безподобна и зловеща слава
последва неочаквано щастлив роман…
А знае се, че“да” така не бива да се дава,
че в риска ако не печелиш, ти си зян!*
Такава сватба на мечтите бе и лукс богат…
С Робъртс,Джоли, Пит, Гиър,Павароти,
Карерас, Албано, Ромина, пеещи без ноти,
и още много знатен и артистичен свят,
Там бяха и нашите Евтимов и Йорданов*.
Яхти, лимузини, даваше ни блясъка заряд...
Превърна се животът ми в напълно нов!
Колеги, службата ме “отписали” аламинут!
По правила на българския ни синдром…
Ние, тримата, отново се отправихме на път!
Дворци видяхме, музеи,катедрали бол!
В Мадрид, Париж, Венеция. ЛидО курорта,
Прадо, Прага,Нотър Дам, на Айфел кулата,
Ница, Кан, и на Гранд хотелите комфорта,
с гондоли гиздави, по Канале гранде-чудото!
И среща в Сан Тропе с комика дьо фюнЕс...
Видяхме и Версайл и Лувъра със Мона Лиза,
и още толкова места, ги помня и до днес…
Испания, Египет с пирамидите, а също Пиза…
Изобщо приключение бе, на нищо равно,
че посещавахме световните шедьоври главно…
Ала започнаха картините да избледняват!Ето,
че някой силно викаше “Бонжур ме дам”*
Шафнерът, с усмивка ни предлагаше кафето.
Разтрих очи и слязох на земята! Вече знам-
прекрасният ми сън така прекъсна точно там!
* “Риск печели,риск губи” – нар. Мъдрост
* Евтим Евтимов и Недялко Йорданов
* “Бонжур ме дам”- добър ден/утро/,мои дами-фр.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Филипова Всички права запазени
