29.07.2021 г., 14:14 ч.  

Tака минават моите години... 

  Поезия » Философска
222 3 6

И още гоня ветровете луди

часовникът – на полунощ, без три

и пак са ми звездиците сестри -

в небето ми – от злато пеперуди.

 

Детето в мен се всекидневно чуди,

как пръскат се светулките – искри,

когато славей пее – до зори

и още вярва в детските заблуди,

 

че хората добри са, само миг –

ще блесне в тях Божествения дух.

А тленната обвивка ще застине,

 

в молитва, към Създателя – велик,

и в на мечтите ангелския пух,

така минават моите години...

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??