Tака минават моите години...
И още гоня ветровете луди
часовникът – на полунощ, без три
и пак са ми звездиците сестри -
в небето ми – от злато пеперуди.
Детето в мен се всекидневно чуди,
как пръскат се светулките – искри,
когато славей пее – до зори
и още вярва в детските заблуди,
че хората добри са, само миг –
ще блесне в тях Божествения дух.
А тленната обвивка ще застине,
в молитва, към Създателя – велик,
и в на мечтите ангелския пух,
така минават моите години...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
