Така си е
За принцеси да пиша,
трябва да ги измислям.
Сам такива не зная,
нямам аз синя кръв.
И белее ми листа,
аз дълбоко блуждая,
по-добре, че не мога
и че съм си такъв.
Пуша кофти цигари,
храня се безнадеждно,
пия силни кафета,
нямам даже кола.
Кашлям като замаян
и се нося небрежно,
пиша само куплети
и живея в мечта.
Като куче съм вързан
и пролайвам си даже,
и се крия от сянката -
тя е моят синджир.
Като риба се пържа
в сух живот ненамазан.
Вярвам в няколко души,
те са моят кумир.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
