Така стоят нещата
Нощ е...
тъмни сенки се преплитат в мрака!
барове затварят,
пердетата се спускат,
лампи се гасят...
Хрисимите хора не обичат улицата.
Пазят се от простотата!
Клошари със найлони се завиват
стискат си бутилката
(утехата) в ръката
мъничко момиченце претичва
от магазинчето познато.
Дърта курва грозно стене
...изкарва си заплатата...
...чува се далечен плач на гладни бебета...
чувам...
чувам как пияница жена си грозно бие...
Чувам и капчиците на росата...
тъжно ми е... но понякога така
стоят нещата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Манчев Всички права запазени
