16.04.2007 г., 2:23

ТАКА СЪМ БИЛ ОРИСАН

791 0 4
ТАКА СЪМ БИЛ ОРИСАН

Тъй дълго чаках този ден
теб да срещна, мила,
но сега и двамата разбираме,
че съдбата ни е подранила.

Вярвах в нещо истинско, голямо,
каквато беше любовта ни,
а ти след себе си остави
болезнени, кървящи рани.

Какво да правя, ще се примиря,
сигурно така съм бил орисан
и в книгата на земните щастливци
няма да се видя вписан.


Поне да беше угасила нежно
огъня, горящ ме вътре –
щях да виждам в теб приятел,
като се срещнем утре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светльо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...