Така съм уморена
Така съм уморена от въздишки,
накапали по дланите - жадувания, прошки.
Когато се разсъмва, здрачават се усмивки,
заченати от хорските приумици и грешки.
Така съм уморена вече от раздели,
че даже вятъра не питам за посоки.
Постилам си в очи безкрайните предели
и с времето притихват страсти луди.
Какво ще кажат съседите или приятели?!
За 30 сребърника любовта продават.
Одумките ще стигнат ли на неприятелите
със думите на фалш да ме пречистят?
Какво съм имала, какво все още нямала?!
Коричка благост е насищала душата ми.
Приятел никога, за нищо аз не съм предавала.
И камъкът на съвестта не ми виси на шията.
Една-единствена Любов ми стига за отплата
за всичките илюзии, мечти, желания.
След нея цветната, сивее се зората,
и само мога да я опиша със безмълвия.
Две топли длани, бликнало сърце, вълна...
и спомен за крила на литнал ангел.
Небето е красиво, а уморена моята душа
чертае си пътечка от доверия в дъгата.
Дори и уморена, още вярвам в истини,
че някога и някъде, и някой от сърце
със благост и любов, ще ме приеме
с усмивка слънчева на своето лице.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
