19.03.2009 г., 2:45

Така те запомних

946 0 21

Така те запомних -

теракотено меко зверче.

Покосена отава.

Бадемови тънки очи.

Отключи ми луната!

От сълзи ще изтече...

Тишина донеси!

И пелин - да горчи!

Така те запомних -

Гордост и Младост!

От свила изваяна, ефирна

и нежна - витрина!

Персеиди летяха.

Желаехме радост.

Цикади звъняха

в цикламено синьо.

Така те запомних -

окъпана в дъжд.

Настръхнала. Жадна.

Разцъфнала. Бяла.

По тялото - мълнии

от очите на мъж.

Целувка нечакана.

Пълна и Цяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Симона, благодаря! Зем.
  • Само като си представя съчетанието между циклама и синьо,теракот и мекотата му (нещо непонятно за мен, но да не забравяме че силата на поета са думите му и той може да прави абсолютно всичко с тях, да ги съчетава по възможно най-странни и неразбираеми за другите начини- разбира се разкриващи душевните му трепети...Май прекалих с думите и рискувам да не бъда разбрана!), изваяната свила, луната, която "от сълзи ще изтече"( ако съм доловила правилно)... Стиха ви е толкова наситен, толкова метафоричен, красив, въздействащ, истински и най-вече - душевен. Едва ли ние четящите бихме успели да доловим абсолютно всички метафори,символи и значенията им в това произведение, но това, което сте "измайсторили" наистина има стойност и много, мноого любов! Поздравления и поклон пред умението ви да боравите с най-непреходното и незагиващото- думите!
  • Благодаря ти Креми! Зем.
  • Магия!
  • Е сега разбрах кой не ме е чел когато е трябвало...Ми мерси! Зем.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...