Такава нощ... не се повтаря,
любов, и нежност, и мечти.
Жарта в камината догаря,
пак съмва се, гнездят искри.
Но здрачът, да, е благодатен
и с още вяра ни дари.
Посреща с усета, изпратен
в нощ свята – нашите звезди!
В такава нощ Луната стене,
реката среща жаден бряг.
Душа смутена ще приеме
душа чрез порива си благ.
И огънят, със нас в молитва
гори ни, пепели, зове.
Сред пепел фениксът политва
към непознати светове!
© Мери Попинз Всички права запазени