Такава ще остана до последно
Да бъда празна и прекрасна,
аз никога не съм мечтала за това
и надявам се за теб е ясно -
че моята съдба сама кова.
Не съм удобна, няма и да бъда,
не пасвам като носена обувка,
не искам да живееш във заблуда,
не чакай да те моля за целувка.
И всяка рана, всяка драскотина
по тялото ми има смисъл свой,
за всяка болка имаше причина
и всеки белег е запомнил "кой".
И не един поиска да ме има,
и не един и двама се отказаха сами,
от мен желаеха да съм градина
и да берат цветя от моите земи.
Но аз не мога да цъфтя насила,
не давам никой да ме култивира,
не искам да живея във саксия,
ако откъснеш цветето - умира.
Такава ще остана до последно -
трънлива, твърдоглава, неудобна
и зная, че е трудно да ме следваш,
но да вървя след теб не съм способна.
И нека да се знае пред света,
че мен не ме е страх да те загубя,
научих се да оцелявам и сама,
сърцето ми престана да се влюбва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Борисова Всички права запазени
