19.04.2007 г., 18:06

Такава съм...

1.3K 0 7

Такава съм - ту тиха, кротка,
морски бриз в твоята душа,
ту с парещ пламък те изгарям
и оставям  безмълвен в нощта.
И медът, и капката отрова,
що изпълват всичко в теб,
мога да съм топлина в  сърцето,
или смразя кръвта ти с лед.
Аз съм слънце в твойто светло утро
и онзи неприветлив, нощен хлад,
за тебе съм мистерия, загадка
дива и прекрасна като водопад.
Ще ме откриеш в цветовете на дъгата,
в шепота на пролетния дъжд,
в капките росни по тревата,
в  цъфналата златна ръж.
Потърси ме като  сянка сред мъглата
и в безмилостния зимен студ,
аз съм полъха, омайващ, на гората,
парченце нешлифован изумруд.
Такава съм - властна и покорна,
видение красиво, мечта илюзорна,
по-истинска от въздуха, водата,
сладостта от любовта и болката от самотата.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....