Такава съм...
Такава съм - ту тиха, кротка,
морски бриз в твоята душа,
ту с парещ пламък те изгарям
и оставям безмълвен в нощта.
И медът, и капката отрова,
що изпълват всичко в теб,
мога да съм топлина в сърцето,
или смразя кръвта ти с лед.
Аз съм слънце в твойто светло утро
и онзи неприветлив, нощен хлад,
за тебе съм мистерия, загадка
дива и прекрасна като водопад.
Ще ме откриеш в цветовете на дъгата,
в шепота на пролетния дъжд,
в капките росни по тревата,
в цъфналата златна ръж.
Потърси ме като сянка сред мъглата
и в безмилостния зимен студ,
аз съм полъха, омайващ, на гората,
парченце нешлифован изумруд.
Такава съм - властна и покорна,
видение красиво, мечта илюзорна,
по-истинска от въздуха, водата,
сладостта от любовта и болката от самотата.
© Деница All rights reserved.
