Такава съм, каквато бях тогава.
Такава съм, каквато ме остави.
Такава съм, каквато ме обичаше.
Такава съм, каквато ме забрави.
Такава съм, да... такава съм.
Помниш ли смеха ми, летящ из
небесата? Помниш ли как ме
караше да се усмихвам и с
трепет да докосвам чудесата?
Помниш ли първата ни среща,
как изгаряхме дори в сърцата си.
А последната помниш ли, помниш
ли как рани душата ми.
Помниш ли... кажи...
Такава съм, каквато бях тогава.
Такава съм, но не със същото сърце.
Не... то беше разбито от теб до
последното парче.
Не казвай "съжалявам", прошка никога
не ще ти дам. Не казвай "грешен съм",
нали аз страдах от това.
Тръгвай, остави ме такава. Остави ме,
нека още малко ме боли. Тръгвай, такава
искам да остана. Такава, а не едно
момиче с разбити мечти...
© Йоана Всички права запазени