Такава съм, каквато бях тогава.
Такава съм, каквато ме остави.
Такава съм, каквато ме обичаше.
Такава съм, каквато ме забрави.
Такава съм, да... такава съм.
Помниш ли смеха ми, летящ из
небесата? Помниш ли как ме
караше да се усмихвам и с
трепет да докосвам чудесата?
Помниш ли първата ни среща,
как изгаряхме дори в сърцата си.
А последната помниш ли, помниш ...