14.04.2011 г., 15:34

Такава съм

829 0 1

Такава съм, каквато ме създаде,
каквато пожела в мечтите ти да съм.
И Бог тогава богатство ни въздаде,
невикано, нечувано... почти насън.

Защо ли шепна с кротост нашта клетва
и вятър ме обсипва с нежни листи?!
Защото изворът е свята жетва -
пред нас разгъва пътищата чисти!

Не искам да се връщам при огнище,
че кладата, съзирам, е жестока.
На мен ми стига да съм пепелище,
и ...твойта воля - силна и висока!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Възнаградил те е Бог! Такъв честит дял се дава само на тези, които се боят от Господа. Много хубаво стихотворение!
    Но ето този куплет ми се струва че не е много ясен, или че допуска двусмислие.
    "Не искай да се връщам при огнище,
    че кладата е толкова жестока.
    А стига само да съм пепелище
    и твойта воля - силна и висока!"
    С първите два реда може би ти му казваш, че той не трябва да иска от теб да се върнеш в дома си, защото там "кладата е жестока"? Ако е така, може би да бъде "при огнището", защото ще става въпрос за едно определено, за твоето огнище. И може би вместо "не искай", да бъде "не искам"?
    От вторите два реда пък:
    "А стига само да съм пепелище
    и твойта воля - силна и висока!" може да се разбират както като "стига вече да съм била пепелище за твойта воля ..." (но тогава вместо "воля силна и висока", щеше да употребиш "воля силна и жестока", така и "на мен ми стига да съм пепелище ...". Ето така е според мене, и то лесно може да се избистри.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...