10.07.2007 г., 18:08

ТАКАВА СЪМ РОДЕНА

1K 0 0

В света огромен утехата не виждам
и мисля за надеждата добра.
Иска ми се да избягам бързо
от мръсотията по хорските лица.
Думите, уж незначими,
се забиват в кървавата плът
и дълго, като на магнитна лента
се въртят из моята глава.
Така устроена съм, мамо,
такава съм родена на света.
Пред хората да бъда смела,
а плаха в тъжната душа.
Така си ме родила, мамо,
така си ме отгледала сама.
От теб ли наследих сърцето
или от всички в нашата рода
събрах най-чувствените части
и най-чувствителната съм сега?
Така живея, мамо,
изпитвам болка и тъга.
Не зная как да ти разкажа
и не смея с теб да споделя.
Не се сърди за туй, свещена мамо,
не си виновна за това.
Аз просто друго искам
да мислиш ти за твойта дъщеря.
Да вярваш, че съм силна и умела,
да вярваш, че ще успея да се изкача!
Дано да вярваш в мен, любима мамо,
дано да се гордееш с мен!
Дано да мога да запазя
аз твоите очи във мен!
Дано аз нивга не забравя
твоите уроци за света!
     15.04.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Захариева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...